Търновското село Драганово има интересна съвременна история, защото именно тук за пръв път се изпълнява химнът Интернационалп в България. Това се случва през 1897-ма година благодарение на съвместните усилия и действия на братя Константин и Никола Михови. Никола по това време е учител в селото и активен представител на социалистите. Заедно със свои съмишленици разучава текста на песента и я изпълняват на едно от своите събрания. А Константин във въпросния период учи във Франция и праща на брат си оригиналния текст. Между 1935-та и 1945-та година на територията на селото живеят близо 9 000 жители. Градинарството и риболовът наред със земеделието са основен поминък за населението, но занаятите не носят кой знае какви приходи. Това се дължи на сравнително големия брой хора, живеещи тук. Ето как се стига до възникването на гурбетите, като в началната си фаза то е свързано предимно с градинска работа в чужбина и връщане у дома през късната есен.
С припечелените пари жителите на Драганово осигуряват на останалите членове от семейството си пари за храна и възможност децата им да продължат учението си. Постепенно обаче се налага една по-предприемчива идея, свързана със закупуването на земя. Поради това доста от хората за постоянно се установяват в някои чужди страни, между които Полша, Чехия и Австралия. Селото разполага с две основни училища, като общо в двете сгради е имало близо 500 деца. Днес за съжаление техният брой е намалял наполовина. А никак не са малко и видните български писатели, израснали тук. Достатъчно е да се споменат само двама от тях – Камен Зидаров и Асен Разцветников. Едното училище официално не съществува, но през годините на Втората световна война е гимназия. В едно от крилата му дори се устройва хирургично крило на Александровската болница. В началото на 40-те години на двадесети век добро развитие получават занаятите на частна основа. Пет или шест е общият брой на ковачниците, а дърводелските работилници и тези за каруци са също толкова. Магазините и кръчмите общо са 30, а шивашките предприята седем или осем. Ремонт се прави на велосипеди и мотори, а валцовите мелници посрещат хора от околните села.
В спортно отношение селото е представено от местния футболен тим Янтра Драганово, а едноименната стопанска кооперация е основана през далечната 1921-ва година. Точно 50 години след кооперацията на бял свят се появава и машинен завод, по-точно за машинии детайли и машини за рязане на метали. Иван Донев поема първи функциите на директор на предприятието, а първият му счетоводител също е доста популярен сред местното население. Той се казва Йордан Димитров и има прозвището Чолако. Освен споменатите писатели, родом от тук са още доста други известни хора. Например хоровият диригент и педагог в областта на музиката Бончо Бочев, станал популярен с основаването на хор Борда смяна. Кина Мутафова се изявава на поетичното поприще, а Румен Стоянов е поет, дипломат, преводач и писател на Софийски университет Свети Климент Охридски. В началото на миналия век двете селски читалище се обединяват в едно и има литературно четене с Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и Ангел Каралийчев.
